магнѝт
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. магнѝти, (два) магнѝта, м.
1. Парче желязна руда или стомана, което притежава магнетизъм (в 1 знач.).
2. Прен. Всяко нещо, което има свойството да привлича други обекти.
прил. магнѝтен, магнѝтна, магнѝтно, мн. магнѝтни. Магнитно поле.
1. Парче желязна руда или стомана, което притежава магнетизъм (в 1 знач.).
2. Прен. Всяко нещо, което има свойството да привлича други обекти.
прил. магнѝтен, магнѝтна, магнѝтно, мн. магнѝтни. Магнитно поле.
Грешни изписвания (1)
- мъгнит
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | маг-нит | |
|---|---|---|
| непълен член | маг-ни-та | |
| пълен член | маг-ни-тът | |
| мн.ч. | маг-ни-ти | |
| членувано | маг-ни-ти-те | |
| бройна форма | маг-ни-та | |
| звателна форма | — | |