магистър

Речник на българския език

магѝстър съществително име, мъжки род (тип 9b) редактиране

Значение

мн. магѝстри, м.
1. Научна степен, давана в някои страни след завършване на обучението и защита на дипломна работа.
2. Лице, което притежава такава степен. Магистър по философия.
прил. магѝстърски, магѝстърска, магѝстърско, мн. магѝстърски.

Грешни изписвания (3)

  • магистар
  • мъгистар
  • мъгистър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-гис-тър
непълен член ма-гис-тъ-ра
пълен член ма-гис-тъ-рът
мн.ч. ма-гис-т-ри
членувано ма-гис-т-ри-те
бройна форма ма-гис-тъ-ра
звателна форма ма-гис-т-ре