люляк

мн. лю̀ляци, (два) лю̀ляка, м.
1. Само ед. Планински или градински висок храст със съцветия от ароматни сини, бели или виолетови малки цветчета.
2. Отделен храст или цъфнало клонче от този храст. Люлякът ухае в топлата вечер. Букет от люляк.
прил. лю̀ляков, лю̀лякова, лю̀ляково, мн. лю̀лякови. Люляков храст.