лучец

Речник на българския език

лучец съществително име, мъжки род (тип 40a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лу-чец
непълен член лу-че-ца
пълен член лу-че-цът
мн.ч.
членувано
бройна форма
звателна форма