локал

Речник на българския език

лока̀л — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. лока̀ли, (два) лока̀ла, м. Остар. Голямо питейно и увеселително заведение. Нощен локал. Локалите на София.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • лукал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ло-кал
непълен член ло-ка-ла
пълен член ло-ка-лът
мн.ч. ло-ка-ли
членувано ло-ка-ли-те
бройна форма ло-ка-ла
звателна форма —

Връзки