ресторант

Речник на българския език

рестора̀нт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ресторанти, (два) ресторанта, м. Заведение за обществено хранене със сервитьор. Отивам да ям на ресторант.прил. ресторантски, ресторантска, ресторантско, мн. ресторантски.

Грешни изписвания (3)

  • рестурант
  • ристорант
  • ристурант

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рес-то-рант
непълен член рес-то-ран-та
пълен член рес-то-ран-тът
мн.ч. рес-то-ран-ти
членувано рес-то-ран-ти-те
бройна форма рес-то-ран-та
звателна форма