лозе

Речник на българския език

1. ло̀зе съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. лозя̀, ср.
1. Само ед. Място, засадено с лози. Имам малко лозе със сто лози.
2. Само мн. Много отделни места заедно, засадени с лози. Над града има лозя. Берат лозята. Лозята се берат в един и същ ден.
3. Обширни масиви, засадени с лози.

Грешни изписвания (1)

  • лози

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ло-зе
членувано ло-зе-то
мн.ч. ло-зе-та
членувано ло-зе-та-та

2. ло̀зе съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. лозя̀, ср.
1. Само ед. Място, засадено с лози. Имам малко лозе със сто лози.
2. Само мн. Много отделни места заедно, засадени с лози. Над града има лозя. Берат лозята. Лозята се берат в един и същ ден.
3. Обширни масиви, засадени с лози.

Грешни изписвания (1)

  • лози

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ло-зе
членувано ло-зе-то
мн.ч. ло-зя
членувано ло-зя-та