лозето

Речник на българския език

1. Ло̀зето географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Лозету
  • Лозито
  • Лозиту

2. лозето — ед. ч. членувано

лозето е производна форма на лозе (ед. ч. членувано).

3. лозето — ед. ч. членувано

лозето е производна форма на лозе (ед. ч. членувано).