личице

Речник на българския език

личице съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ли-чи-це
членувано ли-чи-це-то
мн.ч. ли-чи-ца
членувано ли-чи-ца-та