литерату̀ра
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед.
1. Съвкупност от писмени произведения на един народ, на една епоха или изобщо. Събитието е отбелязано в литературата от тази епоха.
2. Съвкупност от художествени произведения (лирика, епос, драма) от епоха, страна, период. Българската литература. Западноевропейска литература.
3. Съвкупност от научни съчинения по отрасъл на науката, по въпрос. Не е проучена литературата по въпроса за тази категория на глагола.
прил. литерату̀рен, литерату̀рна, литерату̀рно, мн. литерату̀рни. Литературно творчество. Литературни източници. Литературни опити. Литературна критика.
1. Съвкупност от писмени произведения на един народ, на една епоха или изобщо. Събитието е отбелязано в литературата от тази епоха.
2. Съвкупност от художествени произведения (лирика, епос, драма) от епоха, страна, период. Българската литература. Западноевропейска литература.
3. Съвкупност от научни съчинения по отрасъл на науката, по въпрос. Не е проучена литературата по въпроса за тази категория на глагола.
прил. литерату̀рен, литерату̀рна, литерату̀рно, мн. литерату̀рни. Литературно творчество. Литературни източници. Литературни опити. Литературна критика.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- летература
- летературъ
- летерътура
- летерътуръ
- летиратура
- летиратуръ
- летирътура
- летирътуръ
- литературъ
- литерътура
- литерътуръ
- литиратура
- литиратуръ
- литирътура
- литирътуръ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ли-те-ра-ту-ра | |
|---|---|---|
| членувано | ли-те-ра-ту-ра-та | |
| мн.ч. | ли-те-ра-ту-ри | |
| членувано | ли-те-ра-ту-ри-те | |
| звателна форма | — | |