книжнина

Речник на българския език

кнѝжнина съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Съвкупност от книги, паметници на народ, на епоха, на език и др. От тази епоха е останала голяма книжнина.

Грешни изписвания (3)

  • книжнена
  • книжненъ
  • книжнинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. книж-ни-на
членувано книж-ни-на-та
мн.ч. книж-ни-ни
членувано книж-ни-ни-те
звателна форма