лечебница

Речник на българския език

лечѐбница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. лечѐбници, ж. Учреждение за лекуване на приходящи болни и за даване на първа помощ; амбулатория. Ветеринарна лечебница.

Грешни изписвания (7)

  • лечебнеца
  • лечебнецъ
  • лечебницъ
  • личебнеца
  • личебнецъ
  • личебница
  • личебницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ле-чеб-ни-ца
членувано ле-чеб-ни-ца-та
мн.ч. ле-чеб-ни-ци
членувано ле-чеб-ни-ци-те
звателна форма