санаториум

Речник на българския език

санато̀риум съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. санаториуми, (два) санаториума, м. Стационарно заведение за продължително лечение и почивка до пълно възстановяване, обикн. намиращо се в извъннаселено място за използване на природни фактори. Санаториум за гръдоболни в планината. _ прил. санаторен, санаторна, санаторно, мн. санаторни. _ прил. санаториален, санаториална, санаториално, мн. санаториални.

Грешни изписвания (15)

  • санатореом
  • санатореум
  • санаториом
  • санътореом
  • санътореум
  • санъториом
  • санъториум
  • сънатореом
  • сънатореум
  • сънаториом
  • сънаториум
  • сънътореом
  • сънътореум
  • сънъториом
  • сънъториум

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-на-то-ри-ум
непълен член са-на-то-ри-у-ма
пълен член са-на-то-ри-у-мът
мн.ч. са-на-то-ри-у-ми
членувано са-на-то-ри-у-ми-те
бройна форма са-на-то-ри-у-ма
звателна форма