лектор

Речник на българския език

лѐктор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. лѐктори, м.
1. Лице, което чете лекция. Лекторът застана пред аудиторията.
2. Преподавател във висше учебно заведение (обикн. по чужд език), който е чужденец, изпратен за няколко години в съответната страна.
3. Нещатен специалист, който взема часове в училище или във висше учебно заведение и получава пари на час.

Грешни изписвания (1)

  • лектур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лек-тор
непълен член лек-то-ра
пълен член лек-то-рът
мн.ч. лек-то-ри
членувано лек-то-ри-те
бройна форма лек-то-ри
звателна форма лек-то-ре