ледник

Речник на българския език

лѐдник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. лѐдници, (два) лѐдника, м. Подвижна ледена маса, образувана във високопланински или полярни области.
прил. лѐдников, лѐдникова, лѐдниково, мн. лѐдникови. Ледников период в развитието на Земята.

Грешни изписвания (1)

  • леднек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лед-ник
непълен член лед-ни-ка
пълен член лед-ни-кът
мн.ч. лед-ни-ци
членувано лед-ни-ци-те
бройна форма лед-ни-ка
звателна форма