левичар

Речник на българския език

левича̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

левича̀рят, левича̀ря, мн. левича̀ри, м.
1. Левак.
2. Човек с леви убеждения.

Грешни изписвания (3)

  • левечар
  • ливечар
  • ливичар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ле-ви-чар
непълен член ле-ви-ча-ря
пълен член ле-ви-ча-рят
мн.ч. ле-ви-ча-ри
членувано ле-ви-ча-ри-те
бройна форма ле-ви-ча-ри
звателна форма ле-ви-ча-рю