кючек

Речник на българския език

кючѐк — съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. кючѐци, (два) кючѐка, м. Вид турски танц, обикн. женски, с характерни извивки на тялото и щракане с пръсти. Играя кючек.

Грешни изписвания (2)

  • кйочек
  • кйучек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кю-чек
непълен член кю-че-ка
пълен член кю-че-кът
мн.ч. кю-че-ци
членувано кю-че-ци-те
бройна форма кю-че-ка
звателна форма —

Връзки