кученце

Речник на българския език

ку̀ченце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • кученци
  • кучинце
  • кучинци

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-чен-це
членувано ку-чен-це-то
мн.ч. ку-чен-ца
членувано ку-чен-ца-та