куфарче

Речник на българския език

ку̀фарче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. ку̀фар

Грешни изписвания (3)

  • куфарчи
  • куфърче
  • куфърчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-фар-че
членувано ку-фар-че-то
мн.ч. ку-фар-че-та
членувано ку-фар-че-та-та