куфар

Речник на българския език

ку̀фар съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ку̀фари, (два) ку̀фара, м. Голяма чанта от кожа, мукава, метал с капак и малка дръжка за носене на багаж при пътуване. Стягам си куфара за море.
същ. умал. ку̀фарче, мн. ку̀фарчета, ср.
Стягам куфарите. — Приготвям се за голямо пътуване.

Грешни изписвания (1)

  • куфър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-фар
непълен член ку-фа-ра
пълен член ку-фа-рът
мн.ч. ку-фа-ри
членувано ку-фа-ри-те
бройна форма ку-фа-ра
звателна форма