купел

Речник на българския език

1. ку̀пел — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ку̀пели, (два) ку̀пела, м. Голям съд, в който се потапят деца при религиозния обред кръщение.

Грешни изписвания (1)

  • купил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-пел
непълен член ку-пе-ла
пълен член ку-пе-лът
мн.ч. ку-пе-ли
членувано ку-пе-ли-те
бройна форма ку-пе-ла
звателна форма —

2. купел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

купел е производна форма на купя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. купел — мин. деят. несв. прич. м. р.

купел е производна форма на купя (мин. деят. несв. прич. м. р.).

Връзки