купели

Речник на българския език

1. купели — мн. ч.

купели е производна форма на купел (мн. ч.).

2. купели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

купели е производна форма на купя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

3. купели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

купели е производна форма на купя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).