кула

Речник на българския език

1. ку̀ла — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ку̀ли, ж.
1. ист. Висока и тясна каменна сграда за отбрана и наблюдение при крепост в средновековието.
2. Тясна и висока сграда за различни цели. Часовникова кула.
• Градя въздушни кули. — Мечтая за невъзможни неща, фантазирам.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • кулъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-ла
членувано ку-ла-та
мн.ч. ку-ли
членувано ку-ли-те
звателна форма —

2. Ку̀ла — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Кулъ

Връзки