кулата

Речник на българския език

1. Ку̀лата — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Кулатъ
  • Кулъта
  • Кулътъ

2. кулата — ед. ч. членувано

кулата е производна форма на кула (ед. ч. членувано).

Връзки