кукуряк

Речник на българския език

1. кукуря̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. кукуря̀ци, (два) кукуря̀ка, м. Ранно пролетно планинско цвете с бледозелени цветове.
Като кукуряк. — Весел, бодър, изправен.

Грешни изписвания (3)

  • кокоряк
  • кокуряк
  • кукоряк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-ку-ряк
непълен член ку-ку-ря-ка
пълен член ку-ку-ря-кът
мн.ч. ку-ку-ря-ци
членувано ку-ку-ря-ци-те
бройна форма ку-ку-ря-ка
звателна форма

2. Кукуря̀к географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Кокоряк
  • Кокуряк
  • Кукоряк