кукувичи

Речник на българския език

1. кукувѝчи прилагателно име (тип 78) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • коковиче
  • коковичи
  • кокувиче
  • кокувичи
  • куковиче
  • куковичи
  • кукувиче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ку-ку-ви-чи
непълен член ку-ку-ви-чия
пълен член ку-ку-ви-чи-ят
ж. р. ку-ку-ви-ча
членувано ку-ку-ви-ча-та
ср. р. ку-ку-ви-чо
членувано ку-ку-ви-чо-то
мн. ч. ку-ку-ви-чи
членувано ку-ку-ви-чи-те

2. кукувѝчи прилагателно име (тип 87) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • коковиче
  • коковичи
  • кокувиче
  • кокувичи
  • куковиче
  • куковичи
  • кукувиче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ку-ку-ви-чи
непълен член ку-ку-ви-чия
пълен член ку-ку-ви-чи-ят
ж. р. ку-ку-ви-ча
членувано ку-ку-ви-ча-та
ср. р. ку-ку-ви-че
членувано ку-ку-ви-че-то
мн. ч. ку-ку-ви-чи
членувано ку-ку-ви-чи-те