кукувиче

Речник на българския език

1. кукувѝче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • коковиче
  • коковичи
  • кокувиче
  • кокувичи
  • куковиче
  • куковичи
  • кукувичи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-ку-ви-че
членувано ку-ку-ви-че-то
мн.ч. ку-ку-ви-че-та
членувано ку-ку-ви-че-та-та

2. кукувиче — ср. р.

кукувиче е производна форма на кукувичи (ср. р.).