крилце

Речник на българския език

крилцѐ съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

вж. крило̀

Грешни изписвания (1)

  • крелце

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. крил-це
членувано крил-це-то
мн.ч. крил-ца
членувано крил-ца-та