кречетало

Речник на българския език

кречета̀ло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. кречета̀ла, ср.
1. ист. Дъсчица, която се удря във воденичен камък и разклаща коша, за да пада зърното между камъните.
2. Детска играчка, която издава шум като воденичната дъсчица.
3. Прен. Разг. Човек, който говори много.

Грешни изписвания (7)

  • кречеталу
  • кречитало
  • кречиталу
  • кричетало
  • кричеталу
  • кричитало
  • кричиталу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кре-че-та-ло
членувано кре-че-та-ло-то
мн.ч. кре-че-та-ла
членувано кре-че-та-ла-та