дърдорко

Речник на българския език

дърдо̀рко съществително име, мъжки род (тип 40) редактиране

Значение

мн. дърдо̀рковци, м. Разг. Пренебр. Човек, който дърдори.

Грешни изписвания (3)

  • дардорко
  • дардорку
  • дърдорку

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дър-дор-ко
непълен член дър-дор-ко-то
пълен член дър-дор-ко-то
мн.ч. дър-дор-ков-ци
членувано дър-дор-ков-ци-те
бройна форма дър-дор-ков-ци
звателна форма дър-дор-ко