крайчец

Речник на българския език

кра̀йчец съществително име, мъжки род (тип 40a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • крайчиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. край-чец
непълен член край-че-ца
пълен член край-че-цът
мн.ч.
членувано
бройна форма
звателна форма