крадльо

Речник на българския език

кра̀дльо съществително име, мъжки род (тип 40) редактиране

Значение

мн. кра̀дльовци, м. Мъж, който е склонен да краде на дребно. Той е голям крадльо.

Грешни изписвания (1)

  • крадльу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. крад-льо
непълен член крад-льо-то
пълен член крад-льо-то
мн.ч. крад-льов-ци
членувано крад-льов-ци-те
бройна форма крад-льов-ци
звателна форма крад-льо