коч

Речник на българския език

коч съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ко̀чът, ко̀ча, мн. ко̀чове, (два) ко̀ча, м.
1. Нескопен овен.
2. Прен. Разг. Пренебр. Стар ерген, който задиря млади момичета.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. коч
непълен член ко-ча
пълен член ко-чът
мн.ч. ко-чо-ве
членувано ко-чо-ве-те
бройна форма ко-ча
звателна форма