коча

Речник на българския език

1. коча̀ некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мн. кочѝ, ж. В религиозните ритуали — блюдо от варено и отцедено жито, оформено и украсено със захар и орехови ядки, което се поднася на погребение или на панихида. Правя коча.

Грешни изписвания (3)

  • кочъ
  • куча
  • кучъ

2. коча — ед. ч. непълен член

коча е производна форма на коч (ед. ч. непълен член).

3. коча — бройна форма

коча е производна форма на коч (бройна форма).

4. коча — ж. р.

коча е производна форма на кочи (ж. р.).