кормило

1. кормѝло — съществително име, среден род (тип 54)

Значение

мн. кормила̀, ср.
1. Приспособление, механизъм за управление на автомобил, плавателен съд, велосипед. Въртя кормилото. Стоя зад кормилото.
2. Прен. Управление. Държавното кормило.
прил. кормѝлен, кормѝлна, кормѝлно, мн. кормѝлни. Кормилна уредба.

Грешни изписвания (3)

кормилу
курмило
курмилу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		кор-ми-ло
ед.ч.	членувано	кор-ми-ло-то
мн.ч.		кор-ми-ла
мн.ч.	членувано	кор-ми-ла-та

2. кормило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кормило е производна форма на кормя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. кормило — мин. деят. св. прич. ср. р.

кормило е производна форма на кормя (мин. деят. св. прич. ср. р.).