кормилата

Речник на българския език

1. кормилата — мн. ч. членувано

кормилата е производна форма на кормило (мн. ч. членувано).

2. кормилата — мин. деят. св. прич. ж. р. членувано

кормилата е производна форма на кормя (мин. деят. св. прич. ж. р. членувано).