коренак

Речник на българския език

коренак съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ре-нак
непълен член ко-ре-на-ка
пълен член ко-ре-на-кът
мн.ч. ко-ре-на-ци
членувано ко-ре-на-ци-те
бройна форма ко-ре-на-ка
звателна форма