контрамярка

Речник на българския език

ко̀нтрамя̀рка съществително име, женски род (тип 43a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • контрамяркъ
  • контръмярка
  • контръмяркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-т-ра-мяр-ка
членувано кон-т-ра-мяр-ка-та
мн.ч. кон-т-ра-мер-ки
членувано кон-т-ра-мер-ки-те
звателна форма