конак

Речник на българския език

1. кона̀к — съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. кона̀ци, (два) кона̀ка, м.
1. ист. Преди Освобождението — турско полицейско и административно управление в градовете. Долагам в конака. Викат го в конака.
2. Разг. Място за преспиване при пътуване в друго селище. В Пловдив имам конак — у една приятелка.

Грешни изписвания (1)

  • кунак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-нак
непълен член ко-на-ка
пълен член ко-на-кът
мн.ч. ко-на-ци
членувано ко-на-ци-те
бройна форма ко-на-ка
звателна форма —

2. Кона̀к — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Кунак

Връзки