комитет

Речник на българския език

комитѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. комитѐти, (два) комитѐта, м.
1. Изборен орган за ръководене на някаква дейност. Стачен комитет.
2. Спец. Държавно учреждение за ръководене на стопански отрасли или културна дейност. Комитет за култура. Комитет за спорта.
3. Преди Освобождението — революционна единица, която е тайно обединение на българи по местоживеене за борба срещу османското робство.
прил. комитѐтски, комитѐтска, комитѐтско, мн. комитѐтски.

Грешни изписвания (3)

  • кометет
  • куметет
  • кумитет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ми-тет
непълен член ко-ми-те-та
пълен член ко-ми-те-тът
мн.ч. ко-ми-те-ти
членувано ко-ми-те-ти-те
бройна форма ко-ми-те-та
звателна форма