командировъчен

Речник на българския език

командиро̀въчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • командеровачен
  • командеровачин
  • командеровъчен
  • командеровъчин
  • командировачен
  • командировачин
  • командировъчин
  • комъндеровачен
  • комъндеровачин
  • комъндеровъчен
  • комъндеровъчин
  • комъндировачен
  • комъндировачин
  • комъндировъчен
  • комъндировъчин
  • кумандеровачен
  • кумандеровачин
  • кумандеровъчен
  • кумандеровъчин
  • кумандировачен
  • кумандировачин
  • кумандировъчен
  • кумандировъчин
  • кумъндеровачен
  • кумъндеровачин
  • кумъндеровъчен
  • кумъндеровъчин
  • кумъндировачен
  • кумъндировачин
  • кумъндировъчен
  • кумъндировъчин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ко-ман-ди-ро-въ-чен
непълен член ко-ман-ди-ро-въч-ния
пълен член ко-ман-ди-ро-въч-ни-ят
ж. р. ко-ман-ди-ро-въч-на
членувано ко-ман-ди-ро-въч-на-та
ср. р. ко-ман-ди-ро-въч-но
членувано ко-ман-ди-ро-въч-но-то
мн. ч. ко-ман-ди-ро-въч-ни
членувано ко-ман-ди-ро-въч-ни-те