командиро̀вка
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. командиро̀вки, ж.
1. Пътуване за изпълнение на служебна задача извън населеното място на учреждението или в чужбина. Отивам в командировка. Често ме изпращат в командировка.
2. Разг. Писмена заповед за такава задача; командировъчно.
3. Разг. Парични средства, предоставени служебно за такова пътуване; командировъчни. Получих командировките за пътуването в Солун.
прил. командиро̀въчен, командиро̀въчна, командиро̀въчно, мн. командиро̀въчни.
1. Пътуване за изпълнение на служебна задача извън населеното място на учреждението или в чужбина. Отивам в командировка. Често ме изпращат в командировка.
2. Разг. Писмена заповед за такава задача; командировъчно.
3. Разг. Парични средства, предоставени служебно за такова пътуване; командировъчни. Получих командировките за пътуването в Солун.
прил. командиро̀въчен, командиро̀въчна, командиро̀въчно, мн. командиро̀въчни.
Грешни изписвания (31)
- командеровка
- командеровкъ
- командерофка
- командерофкъ
- командировкъ
- командирофка
- командирофкъ
- комъндеровка
- комъндеровкъ
- комъндерофка
- комъндерофкъ
- комъндировка
- комъндировкъ
- комъндирофка
- комъндирофкъ
- кумандеровка
- кумандеровкъ
- кумандерофка
- кумандерофкъ
- кумандировка
- кумандировкъ
- кумандирофка
- кумандирофкъ
- кумъндеровка
- кумъндеровкъ
- кумъндерофка
- кумъндерофкъ
- кумъндировка
- кумъндировкъ
- кумъндирофка
- кумъндирофкъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ко-ман-ди-ров-ка | |
|---|---|---|
| членувано | ко-ман-ди-ров-ка-та | |
| мн.ч. | ко-ман-ди-ров-ки | |
| членувано | ко-ман-ди-ров-ки-те | |
| звателна форма | — | |