колесница

Речник на българския език

колеснѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. колеснѝци, ж. Истор. Луксозно открито или закрито купе, теглено от четири коня, в каквото са се возели царе и крале.

Грешни изписвания (7)

  • колесницъ
  • колисница
  • колисницъ
  • кулесница
  • кулесницъ
  • кулисница
  • кулисницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-лес-ни-ца
членувано ко-лес-ни-ца-та
мн.ч. ко-лес-ни-ци
членувано ко-лес-ни-ци-те
звателна форма