каляска

Речник на българския език

каля̀ска съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. каля̀ски, ж. Истор. Открита или закрита кола на високи пружини, теглена от коне. Царска каляска.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • каляскъ
  • къляска
  • къляскъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ляс-ка
членувано ка-ляс-ка-та
мн.ч. ка-ляс-ки
членувано ка-ляс-ки-те
звателна форма