1.
колело̀
—
съществително име, среден род
(тип 54)
Значение
мн. колела̀, ср.
1. Приспособление с кръгла форма, което може да предава движение или да привежда в движение.
2. Предмет или фигура с форма на окръжност. Колело от цветя в парка. Колело от навита тел.
същ. умал. колелцѐ, мн. колелца̀, ср.
• Завъртам/завъртя колелото. — Задвижвам, подкарвам някаква дейност.
1. Приспособление с кръгла форма, което може да предава движение или да привежда в движение.
2. Предмет или фигура с форма на окръжност. Колело от цветя в парка. Колело от навита тел.
същ. умал. колелцѐ, мн. колелца̀, ср.
• Завъртам/завъртя колелото. — Задвижвам, подкарвам някаква дейност.
Грешни изписвания (3)
- колило
- кулело
- кулило
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ко-ле-ло | |
|---|---|---|
| членувано | ко-ле-ло-то | |
| мн.ч. | ко-ле-ла | |
| членувано | ко-ле-ла-та |
2.
колело̀
—
съществително име, среден род
(тип 61)
Значение
мн. колелѐта, ср.
1. Разг. Велосипед. Карам колело. Движа се с колело.
1. Разг. Велосипед. Карам колело. Движа се с колело.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- колило
- кулело
- кулило
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ко-ле-ло | |
|---|---|---|
| членувано | ко-ле-ло-то | |
| мн.ч. | ко-ле-ле-та | |
| членувано | ко-ле-ле-та-та |
3. колело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
колело е производна форма на коля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
4. колело — мин. деят. несв. прич. ср. р.
колело е производна форма на коля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).
5. колело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
колело е производна форма на коля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
6. колело — мин. деят. несв. прич. ср. р.
колело е производна форма на коля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).