колело

Речник на българския език

1. колело̀ съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. колела̀, ср.
1. Приспособление с кръгла форма, което може да предава движение или да привежда в движение.
2. Предмет или фигура с форма на окръжност. Колело от цветя в парка. Колело от навита тел.
същ. умал. колелцѐ, мн. колелца̀, ср.

Завъртам/завъртя колелото. — Задвижвам, подкарвам някаква дейност.

Грешни изписвания (3)

  • колило
  • кулело
  • кулило

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ле-ло
членувано ко-ле-ло-то
мн.ч. ко-ле-ла
членувано ко-ле-ла-та

2. колело̀ съществително име, среден род (тип 61) редактиране

Значение

мн. колелѐта, ср.
1. Разг. Велосипед. Карам колело. Движа се с колело.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • колило
  • кулело
  • кулило

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ле-ло
членувано ко-ле-ло-то
мн.ч. ко-ле-ле-та
членувано ко-ле-ле-та-та

3. колело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

колело е производна форма на коля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. колело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

колело е производна форма на коля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. колело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

колело е производна форма на коля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. колело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

колело е производна форма на коля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).