кока

Речник на българския език

1. ко̀ка — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Тропически южноамерикански храст, от който се получава кокаин.

Грешни изписвания (1)

  • кокъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ка
членувано ко-ка-та
мн.ч. ко-ки
членувано ко-ки-те
звателна форма —

2. кока — ед. ч. непълен член

кока е производна форма на кок (ед. ч. непълен член).

3. кока — бройна форма

кока е производна форма на кок (бройна форма).

Връзки