кок

Речник на българския език

кок съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ко̀кът, ко̀ка, мн. ко̀кове, (два) ко̀ка, м. Дамска прическа, при която дълга коса се завива на тила или високо горе. Сресвам се на кок.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кок
непълен член ко-ка
пълен член ко-кът
мн.ч. ко-ко-ве
членувано ко-ко-ве-те
бройна форма ко-ка
звателна форма