клиент

Речник на българския език

клиѐнт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. клиѐнти, м. Човек, когото обслужват — купувач, посетител и т. н. В магазина имаше двама — трима клиенти. Клиенти на банка. Клиенти на хотел.

Грешни изписвания (1)

  • клеент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кли-ент
непълен член кли-ен-та
пълен член кли-ен-тът
мн.ч. кли-ен-ти
членувано кли-ен-ти-те
бройна форма кли-ен-та
звателна форма