клан

Речник на българския език

1. клан съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

кла̀нът, кла̀на, мн. кла̀нове, (два) кла̀на, м. Групировка, обединена от общи цели. Клановете на мафията. Семейни кланове.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. клан
непълен член кла-на
пълен член кла-нът
мн.ч. кла-но-ве
членувано кла-но-ве-те
бройна форма кла-на
звателна форма

2. клан — мин. страд. прич. м. р.

клан е производна форма на коля (мин. страд. прич. м. р.).