квит

Речник на българския език

квит — прилагателно име (тип 89a) редактиране

Значение

нареч. Разг. Наравно. Ти ми направи услуга, аз ти помогнах в строителството — сега сме квит.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. квит
непълен член квит
пълен член квит
ж. р. квит
членувано квит
ср. р. квит
членувано квит
мн. ч. квит
членувано квит

Връзки